Евгений Кънев: До ден днешен руснаците се брандират като победите...
Евгений Кънев, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Чета, че Путин и Си жигосали отношението на Израел към палестинците без думичка за Хамас. И си мисля за основната разлика сред автокрациите и демокрациите.
Наративът на автокрациите се мени съгласно моментния интерес - няма правила, свързани с всемирен полезности, да не приказваме за интернационално право, които да попречат на Русия и Китай да жигосат Израел и да не си премълчат за зверствата на Хамас. Спомням си по какъв начин и Хитлер бе genosse, тоест товарищ на Сталин сред 1939 и 1941 г, а по-късно до ден сегашен руснаците се брандират като спечелилите на фашизма - с който другаруваха. Да не приказваме техните комунистически пъпетс у нас по какъв начин пръскаха позиви за приятелство с немските трудещи се против англосаксонския империализъм, а по-късно 50 години слизаха от горите като антифашисти.
Понеже единствената полезност на автокрациите е властта като самоцел за благоденствие на стеснен хайлайф - то и проектирането на твърда мощ е единствения лост, който признават, ползват и почитат. В парадигмата, където господства правото на силата - или си мощен и печелиш, или си слаб и губиш. Win -lose. Zero sum game. С други думи - не може някой да печели, в случай че различен не губи.
Затова и цялата агитация на авторитарите показва демокрациите - рискова опция за техните нации - постоянно като врагове. А техните дейности като подли, ”лицемерни ” и постоянно в ущърб на ползите на техните страни.
Съединени американски щати се пази от китайските осведомителни технологии с шпионски капацитет - заплашва растежа на Китай и да не може да стане номер едно.
Украйна желае да бъде демократична и самостоятелна страна - заплашва сигурността на Русия.
Израел е атакуван - неговата реакция към тероризма заплашвала международния мир.
Помните разказа на 1984: “Войната е мир; свободата е робство; незнанието е мощ ”.
Този агитационен нрав е пропил съзнанието и речника и на доста наши геополитически коментатори - с преуспяващ whataboutism. В него постоянно Съединени американски щати и Русия преди, в този момент Китай са паритетни сили, които имат геополитическото право с война да вземат решение Но не споделят какъв брой пъти Русия и какъв брой пъти Съединени американски щати са почвали война и какъв брой непозната земя Съединени американски щати са заграбили. А в случай че почват война - постоянно образецът е Ирак - то Съединени американски щати са там единствено поради петрола. Но не споделят какъв брой нефт са заграбили?
В това мислене Европа са кукли, васали, даже плебеи на Съединени американски щати, както руските републики на Съюз на съветските социалистически републики. НАТО е американски план за послушание на Европа - а за какво не взе участие тогава в Ирак?
В това мислене няма място за схващане на претекстове за война за отбрана на полезности и правила.
Защото в това мислене не може да има win-win. И играта да не е zero sum. Т.е че е допустимо две страни да намират в договаряния за взаимна полза и дружно да усилват своята мека мощ. Не посредством правото на силата, а посредством силата на правото. Върховенството на правото.
На какво се дължи силата на Европейския съюз и за какво е най-успешния и привлекателен план? Именно - тъй като ползите на дребните страни са предпазени, когато споделят с огромните общи полезности.
А за какво доста българи не могат да го оценят? Защото считат, че огромните страни ни експлоатират и повече даваме, в сравнение с вземаме.
Съветският нрав за твърдата мощ, win-lose and zero sum game.
Чета, че Путин и Си жигосали отношението на Израел към палестинците без думичка за Хамас. И си мисля за основната разлика сред автокрациите и демокрациите.
Наративът на автокрациите се мени съгласно моментния интерес - няма правила, свързани с всемирен полезности, да не приказваме за интернационално право, които да попречат на Русия и Китай да жигосат Израел и да не си премълчат за зверствата на Хамас. Спомням си по какъв начин и Хитлер бе genosse, тоест товарищ на Сталин сред 1939 и 1941 г, а по-късно до ден сегашен руснаците се брандират като спечелилите на фашизма - с който другаруваха. Да не приказваме техните комунистически пъпетс у нас по какъв начин пръскаха позиви за приятелство с немските трудещи се против англосаксонския империализъм, а по-късно 50 години слизаха от горите като антифашисти.
Понеже единствената полезност на автокрациите е властта като самоцел за благоденствие на стеснен хайлайф - то и проектирането на твърда мощ е единствения лост, който признават, ползват и почитат. В парадигмата, където господства правото на силата - или си мощен и печелиш, или си слаб и губиш. Win -lose. Zero sum game. С други думи - не може някой да печели, в случай че различен не губи.
Затова и цялата агитация на авторитарите показва демокрациите - рискова опция за техните нации - постоянно като врагове. А техните дейности като подли, ”лицемерни ” и постоянно в ущърб на ползите на техните страни.
Съединени американски щати се пази от китайските осведомителни технологии с шпионски капацитет - заплашва растежа на Китай и да не може да стане номер едно.
Украйна желае да бъде демократична и самостоятелна страна - заплашва сигурността на Русия.
Израел е атакуван - неговата реакция към тероризма заплашвала международния мир.
Помните разказа на 1984: “Войната е мир; свободата е робство; незнанието е мощ ”.
Този агитационен нрав е пропил съзнанието и речника и на доста наши геополитически коментатори - с преуспяващ whataboutism. В него постоянно Съединени американски щати и Русия преди, в този момент Китай са паритетни сили, които имат геополитическото право с война да вземат решение Но не споделят какъв брой пъти Русия и какъв брой пъти Съединени американски щати са почвали война и какъв брой непозната земя Съединени американски щати са заграбили. А в случай че почват война - постоянно образецът е Ирак - то Съединени американски щати са там единствено поради петрола. Но не споделят какъв брой нефт са заграбили?
В това мислене Европа са кукли, васали, даже плебеи на Съединени американски щати, както руските републики на Съюз на съветските социалистически републики. НАТО е американски план за послушание на Европа - а за какво не взе участие тогава в Ирак?
В това мислене няма място за схващане на претекстове за война за отбрана на полезности и правила.
Защото в това мислене не може да има win-win. И играта да не е zero sum. Т.е че е допустимо две страни да намират в договаряния за взаимна полза и дружно да усилват своята мека мощ. Не посредством правото на силата, а посредством силата на правото. Върховенството на правото.
На какво се дължи силата на Европейския съюз и за какво е най-успешния и привлекателен план? Именно - тъй като ползите на дребните страни са предпазени, когато споделят с огромните общи полезности.
А за какво доста българи не могат да го оценят? Защото считат, че огромните страни ни експлоатират и повече даваме, в сравнение с вземаме.
Съветският нрав за твърдата мощ, win-lose and zero sum game.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ